Чай.бг - Българският чаен портал

Зелен

Image ЗеленЗеленият чай, това е вид чай, който се подлага на минимална ферментация (окисление). Често, предварително се фиксира на пара с температура 170 – 180  °C. Окислението продължава не повече от 2 дни, след което, обикновенно завършва с подгряване: (традиционно в гърненца, както е прието в Китай, или на пара, както е прието в Япония), или изобщо не приготвя допълнително (не се дообработва). Чаят е окислен до 3 – 12%.

Зеленият чай и здравето

Има археологически данни, които показват, че чай се е пиел почти 5000 години в Китай, която се явява първата страна издигнала в култ чаят. Зеленият чай се е използвал като традиционно лекарство в Китай, Япония и Тайланд за спиране на кръвоизливи, помощно средство при лечение на рани, регулиране на температурата на тялото и захарта в кръвта.

Управлението по контрола за качеството на продуктите и лекарствата на САЩ, в писмо от 30 юни 2005 г. заявява, че отсъстват заслужаващи се доверие научни доказателства за способността на зеленият чай или на неговите екстракти да понижават риска от стомашни заболявания, болести на дихателните пътища, заболявания на дебелото черво, заболявания на панкреаса и снижаване на риска от образуване на ракови тумори.

Това заявление със подписа на директора на отдела за хранителни продукти, маркировка и хранителни добавки Барбара Шнееман, се е появило на официалният сайт на FDA. Зеленият чай притежава антиоксидантни свойства. Зеленият и черният чай се произвеждат от едни и същи чайни листа, но разликата в технологията на тяхното приготвяне определя тяхната различна биологична ценност и вкус. За получаване на зелен чай, суровината се подлага на топлинна обработка, при която умират ферментите в чаеният лист, което позволява да се съхранят от окисление веществата, които се съдържат в него. По тази причина по химически състав, зеленият чай е по-близко до „натуралният” чаен лист.

В него не се образуват фенолови съединения. Зеленият чай е много богат на витамини.

Чай «SENCHA» – най-разпространеният вид зелен чай, с прекрасен аромат, цвят и освежаващ вкус. Реколтата от този вид чай, се събира само един път в годината и само през месец май.

Чай «MATCHA» – чай с много високо качество, смелен на пудра. Предназначен е за чайни церемонии, а също така, за да се добавя в сладолед, лед, безалкохолни напитки.

Чай «GYOKURO» – елитен вид зелен чай.

Чай «BANCHA» – късна реколта с големи листа. Съдържа по-малко количество кофеин и се използва за приготвянето на чаевете «Genmaicha», «Yanagicha», «Hojicha».

Чай «GENMAICHA» – ароматна смес на зелен чай с добавка от изпечен ориз. Чай с понижено съдържание на кофеин.

Чай «YANAGICHA» – чай с едри листа. Приготвя се от едрите листа и стеблото.

Чай «HOJICHA» – приготвя се по пътя на изпичането на зелените листа. В процеса на запарката му си променя цвета от зелен до червено-кафяв.

Чай «WOOLONG», «JASMINE» – предназначен е за употреба след хранене с китайска храна и мазна храна.

Основна задача при производството на зелен чай е да се съхранят лечебните природни биологически активни вещества на свежите листа, така, че те да могат да се освободят в чашата с чай, в процеса на запарката. На тази цел е посветена цялата технологична верига при приготвянето на чая. След събирането на току-що откъснатите чаени листа, те леко се оставят да подвехнат на свеж въздух. Колкото този процес е по-кратък, толкова повече зеленият чай се доближава до белият по своите характеристики.

Тъкмо когато листенцата станат меки и изглеждат увехнали, по традиция започват да се сушат за известно време, все едно че се пекат в горещ въздух. Това запазва листата прекомерното окисление (т.е. от ферментацията), въпреки че някои видове зелен чай могат и да бъдат леко ферментирали (2-3%). Процесът на сушенето на зеления чай, също може да бъде различен – във фурна, на открит огън, което внася приятно разнообразие във вкусовите нюанси на зеления чай. След сушенето започва свиването (сгъването) на чайните листчета. Тази процедура също може да се изпълнява различно и това също придава уникален вид при много от сортевете зелен чай.

Различават се няколко вида зелен чай.

Леко завити «унчи» – почти без да се навиват, натурално изсушените листчета изглеждат като трева. Към тях се отнасят и сплесканите плоски чаеве, например знаменитият Лун Цзин.

Силно навити по напречната ос на листата приличащи на люспици или кълъбца. Като правило те се маркират като «Gunpowder» (прашец). В Китай, подобни чаеве се наричат „бисерни”.

Силно навити по надлъжната ос на листенцата – листчетата имат форма на спиралообразни пръчици, телчета и т.н. Типичен пример на подобен чай японският „лапичките на паяка”.

Навиването на чаените листчета, от една страна увеличава значително времетраенето на съхраняването на запарката, като запазва най-добрите и качества, а от друга страна то позволява да се контролира извлечението на етерични масла и други активни съставки, в процеса на запарване. Колкото е по навит зеленият чай, толкова е по-висока неговата екстрактоактивност.

Съществуват четири разновидности на зеленият чай:

  • едролистен;
  • дребнолистен (брокен);
  • прахообразен;
  • във вид на плочка.

Най-качествен е едролистният зелен чай. Дори в Китай някои раритетни сортове са много скъпи.

Дребнолистният зелен чай е достатъчно евтин и има слабо изразени вкус и аромат.

Прахообразният зелен чай е предназначен основно за чаените церемонии и зад граница трудно се намира.

Чаят във вид на плочка обикновено се използва в определени специфични рецепти – с мляко, масло и т.н.

Качественният зелен чай, почти изключително се произвежда само в Китай и в Япония. Зелените чаеве, произведени в Цейлон, Индия и Ява, значително му отстъпват.

Всички видове зелен чай е препоръчително да се запарват в гореща вода с температура 60-90 ºС. След запарката чаеният настой може да има цвят от светло зелен, до достатъчно наситен тъмно зелен или жълто зелен.

Image ЗеленImage ЗеленImage ЗеленImage Зелен